Синът ми Георги е на 3 години с диагноза ДЦП – спастична квадрепареза.
В предвид диагнозата,имахме сериозни проблеми с контрола на главата, проблем в коремната област,хипотоничен гръб и спастичност на четирите крайника.
С АБР започнахме преди 1 година и още след първите шест месеца имахме напредък , изправяне на главата , увеличаване обема на гърдите, плътност на корема, подобрено дишане , много добър контрол на главата, отпускане на ръцете и доста по-стабилен гръб.
След 1 година АБР видимо състоянието му е по-добро , както и чисто физически имаме желаното покачване на теглото и повече свободни движения на тялото и главата в различни посоки .
Положителен е фактът, че методиката не е болезнена и по никакъв начин детето не усеща болка и неразположение, което за един родител е много добре.
Естествено резултатите се постигат с много постоянство и последователност от страна на родителите, което изисква ежедневна работа по около 3 часа на ден с която продължаваме и до сега.
Thursday, October 10, 2013
Wednesday, August 28, 2013
Георги - пациент од кома, преди и след 6 месеца АБР
Георги преди АБР
Георги след 6 месеца АБР
Георги след 6 месеца АБР
Георги
е едва на 16 години, като за възрастта си е претърпял две сърдечни
операции. Първата е направена още докато е бил на годинка и е успешна,
но при втората се получават усложнения. Той изпада в кома, вследствие на
която получава спастична квадрипареза и изгубва всички движения на
тялото си. Родителите му започват да прилагат усилена рехабилитация и се
включват в АБР терапия, при което синът им постига значителен напредък -
успява да стои на крака и да ходи с помощта на канадки. Майка му обаче
напуска работа, за да се посвети на грижи за него. В момента той се
нуждае от ежедневна рехабилитация, за да може да ходи сам отново. За
това са необходими средства, с които за съжаление семейството му не
разполага. Ето какво сподели пред в. “Доктор” майката на Георги -
Лазарина Колева, за причините за състоянието на сина си, проблемите до
момента и шансовете му за възстановяване.
- Г-жо Колева, кога се появиха здравословните проблеми на сина ви?
- Георги е роден на 5 май 1996 г. във Варна. Непосредствено след раждането му се установи, че има сърдечен проблем. Детският кардиолог във Варна д-р Шивачев му постави окончателната диагноза – тетралогия на Фало. На година и пет месеца синът ми беше опериран в Трета градска болница в София, като операцията на сърцето му за щастие беше успешна. Детето ни се развиваше нормално, като не му позволявах да се натоварва прекалено много физически.
- Какво детство имаше Георги?
- Той имаше щастливо детство, бягаше, скачаше, играеше футбол... Детето ни растеше нормално, като ежегодно ходихме на контролни прегледи в София. И така, докато навърши 13 години. Тогава израсна изведнъж и пулмоналната инсуфициенция започна да прогресира, което наложи редица изследвания. Гошко нямаше видими сърдечни оплаквания, но дясната камера на сърцето му се беше уголемила и резултатите от всички изследвания показваха, че е необходима нова сърдечна операция, за да се предотвратят необратимите последствия.
- Как понесохте новината за втората сърдечна операция на сина си?
- Много трудно, особено детето – той беше много стресиран, притеснен и отчаян. Окончателното потвърждаване на операцията беше на 1 юни 2009 г. Тогава аз вече бях бременна със сестра му Дебора, която той много очакваше.
Цялото семейство бяхме в шок,
но като родители трябваше да се съобразим с мнението на докторите...
- За кога беше насрочена операцията?
- Операцията беше насрочена за 8 декември 2009 г. отново в Трета градска болница в София. Тя обаче не се състоя на тази дата, а се отложи за 14 декември, като през това време детето остана в болницата. Обстановката в нея, отлагането на операцията и други обстоятелства допълнително го натоварваха. При престоя си в болницата сърдечният хирург д-р Пламен Митев се възхищаваше от него като дете – колко е пораснал за тези 13 години и колко добре се е развил физически, като дори го е показвал на майките, за да не се притесняват за своите деца, защото и те един ден ще бъдат като него.
- Имахте ли някакви притеснения относно предстоящата операция?
- Както преди всяка медицинска интервенция, лекарите говориха с нас и с детето. Д-р Митев ни убеди, че това е рутинна операция и че всичко със сина ни ще бъде наред. Анестезиологът д-р Тотева пък в личен разговор с мен ми изтъкна само усложненията, които могат да настъпят при анестезия по време на операция, но без да посочи какви могат да са причините за тях.
- Как протече операцията?
- Сутринта на 14 декември детето беше приведено в операционна зала за плануваната сърдечна операция, която продължи около шест часа. След това д-р Митев обясни, че всичко е наред и операцията е била успешна.
Детето ни беше приведено в реанимация, където обаче не се събуждаше
Гошко премина през много тежък постоперативен период, по време на който настъпиха сериозни усложнения – мозъчен оток. Детето ни изпадна в кома, а лекарите ни казваха, че го поддържат в медикаментозна кома, но аз не им вярвах, защото никой не ни каза на какво се дължи това. Екипът, който оперира сина ми, пък излезе в болнични и отпуск...
- Колко време синът ви беше в това състояние?
- Това състояние продължи близо седмица – беше на командно дишане и на вливания, поддържаше много висока температура и т.н. След това детето беше в будна кома, което е отразено и в медицинската документация. Благодаря на Господ и на сина ми, че това му състояние продължи само няколко дни!
- Какви са последиците за Георги от всичко това?
- Последиците са спастична квадрипареза. От деня, в който Гошко се върна при нас, започна борбата за пълното му възстановяване. Той не можеше да се движи – само се хранеше и движеше очите си, но умствено се беше запазил и нямаше отклонения. В началото дори не искаше да разговаря, беше загубил всичките си движения. Всичко това беше голям шок за нас, но най-вече за детето...
- Какви бяха прогнозите на лекарите за възстановяването му?
- Лекарите не ни даваха надежда за това дали ще може отново да ходи. Всички казваха, че това било Божа работа... Започнахме с ежедневна рехабилитация – всеки ден по два часа. Благодарна съм на кинезитерапевтката, която даваше всичко от себе си, за да помогне на сина ни. Резултатите не закъсняха – Гошко започна да свива първо едното, а после другото си краче, постепенно и бавно се появяваха движенията. Всичко беше резултат на упорита работа и постоянство!
- Как се справяте финансово с рехабилитацията му?
- През 2011 г. Георги беше приет да учи в езикова гимназия във Варна, което му даде нови сили и надежда, за да бъде отново сред своите връстници. Ежедневието на детето в момента е едно и също – училище и рехабилитация. Мислехме си, че ще се справим сами финансово, но лечението му е дълго.
Гошко се нуждае от ежедневна рехабилитация,
която вече е почти непосилна за нас. Не сме си и помисляли за рехабилитация в специализирана клиника, защото е доста скъпо... Едва ли държавата ще ни отпусне средства – тя е наша мащеха в областта на здравеопазването, особено при децата! Тази есен с помощта на роднини събрахме необходимата сума и се включихме в АБР терапия, която се води у нас от белгийски специалисти. Детето е доволно и спазъмът на долните му крайници намаля значително, както и дозата на медикамента, който приема за спастичност при мускулите. Но това също е една продължителна рехабилитация, за която са необходими средства.
- Какво представлява този вид терапия?
- Рехабилитацията се прави от мен и от баща му, а Гошко сам си прави упражненията на лицевите мускули. Рехабилитацията дневно продължава общо около три часа. Спрели сме да ходим на рехабилитация при кинезитерапевтката, защото не можем да се справяме финансово. Аз напуснах работа, за да се грижа за сина си, и не съжалявам за това. Помагам на детето си да се възстанови, но ни е много трудно, защото работи само татко му. Досега не сме получавали помощи и дарения от никого – искахме да се справим сами, но се оказва непосилно, а няма как да се откажем – детето е вече на крака и ходи с помощта на канадки.
- Какви са прогнозите на лекарите за възстановяването на сина ви?
- Белгийските специалисти казаха, че има шанс Гошко да се възстанови! Детето ни се бори за това! Той не е малък, вече е на 16 години и знае през какво минаваме всички заедно. Понякога се отчайва, а това му се отразява зле... Мечтае един ден отново да излезе сам от вкъщи, да се поразходи с приятели и да играе мач... Георги вярва в това и ние, като негови родители, също!
Ако искате да помогнете на Георги в неговото лечение, може да направите дарение на някоя от следните банкови сметки:
В лева: BG19STSA93000020437745
В евро: BG72STSA93000020437858
В щатски долари: BG31STSA93000020437820
BIC: STSABGSF
Банка ДСК
Титуляр Георги Колев
Деница ЯКУЛОВА
Свалено от БЛИЦ
- Г-жо Колева, кога се появиха здравословните проблеми на сина ви?
- Георги е роден на 5 май 1996 г. във Варна. Непосредствено след раждането му се установи, че има сърдечен проблем. Детският кардиолог във Варна д-р Шивачев му постави окончателната диагноза – тетралогия на Фало. На година и пет месеца синът ми беше опериран в Трета градска болница в София, като операцията на сърцето му за щастие беше успешна. Детето ни се развиваше нормално, като не му позволявах да се натоварва прекалено много физически.
- Какво детство имаше Георги?
- Той имаше щастливо детство, бягаше, скачаше, играеше футбол... Детето ни растеше нормално, като ежегодно ходихме на контролни прегледи в София. И така, докато навърши 13 години. Тогава израсна изведнъж и пулмоналната инсуфициенция започна да прогресира, което наложи редица изследвания. Гошко нямаше видими сърдечни оплаквания, но дясната камера на сърцето му се беше уголемила и резултатите от всички изследвания показваха, че е необходима нова сърдечна операция, за да се предотвратят необратимите последствия.
- Как понесохте новината за втората сърдечна операция на сина си?
- Много трудно, особено детето – той беше много стресиран, притеснен и отчаян. Окончателното потвърждаване на операцията беше на 1 юни 2009 г. Тогава аз вече бях бременна със сестра му Дебора, която той много очакваше.
Цялото семейство бяхме в шок,
но като родители трябваше да се съобразим с мнението на докторите...
- За кога беше насрочена операцията?
- Операцията беше насрочена за 8 декември 2009 г. отново в Трета градска болница в София. Тя обаче не се състоя на тази дата, а се отложи за 14 декември, като през това време детето остана в болницата. Обстановката в нея, отлагането на операцията и други обстоятелства допълнително го натоварваха. При престоя си в болницата сърдечният хирург д-р Пламен Митев се възхищаваше от него като дете – колко е пораснал за тези 13 години и колко добре се е развил физически, като дори го е показвал на майките, за да не се притесняват за своите деца, защото и те един ден ще бъдат като него.
- Имахте ли някакви притеснения относно предстоящата операция?
- Както преди всяка медицинска интервенция, лекарите говориха с нас и с детето. Д-р Митев ни убеди, че това е рутинна операция и че всичко със сина ни ще бъде наред. Анестезиологът д-р Тотева пък в личен разговор с мен ми изтъкна само усложненията, които могат да настъпят при анестезия по време на операция, но без да посочи какви могат да са причините за тях.
- Как протече операцията?
- Сутринта на 14 декември детето беше приведено в операционна зала за плануваната сърдечна операция, която продължи около шест часа. След това д-р Митев обясни, че всичко е наред и операцията е била успешна.
Детето ни беше приведено в реанимация, където обаче не се събуждаше
Гошко премина през много тежък постоперативен период, по време на който настъпиха сериозни усложнения – мозъчен оток. Детето ни изпадна в кома, а лекарите ни казваха, че го поддържат в медикаментозна кома, но аз не им вярвах, защото никой не ни каза на какво се дължи това. Екипът, който оперира сина ми, пък излезе в болнични и отпуск...
- Колко време синът ви беше в това състояние?
- Това състояние продължи близо седмица – беше на командно дишане и на вливания, поддържаше много висока температура и т.н. След това детето беше в будна кома, което е отразено и в медицинската документация. Благодаря на Господ и на сина ми, че това му състояние продължи само няколко дни!
- Какви са последиците за Георги от всичко това?
- Последиците са спастична квадрипареза. От деня, в който Гошко се върна при нас, започна борбата за пълното му възстановяване. Той не можеше да се движи – само се хранеше и движеше очите си, но умствено се беше запазил и нямаше отклонения. В началото дори не искаше да разговаря, беше загубил всичките си движения. Всичко това беше голям шок за нас, но най-вече за детето...
- Какви бяха прогнозите на лекарите за възстановяването му?
- Лекарите не ни даваха надежда за това дали ще може отново да ходи. Всички казваха, че това било Божа работа... Започнахме с ежедневна рехабилитация – всеки ден по два часа. Благодарна съм на кинезитерапевтката, която даваше всичко от себе си, за да помогне на сина ни. Резултатите не закъсняха – Гошко започна да свива първо едното, а после другото си краче, постепенно и бавно се появяваха движенията. Всичко беше резултат на упорита работа и постоянство!
- Как се справяте финансово с рехабилитацията му?
- През 2011 г. Георги беше приет да учи в езикова гимназия във Варна, което му даде нови сили и надежда, за да бъде отново сред своите връстници. Ежедневието на детето в момента е едно и също – училище и рехабилитация. Мислехме си, че ще се справим сами финансово, но лечението му е дълго.
Гошко се нуждае от ежедневна рехабилитация,
която вече е почти непосилна за нас. Не сме си и помисляли за рехабилитация в специализирана клиника, защото е доста скъпо... Едва ли държавата ще ни отпусне средства – тя е наша мащеха в областта на здравеопазването, особено при децата! Тази есен с помощта на роднини събрахме необходимата сума и се включихме в АБР терапия, която се води у нас от белгийски специалисти. Детето е доволно и спазъмът на долните му крайници намаля значително, както и дозата на медикамента, който приема за спастичност при мускулите. Но това също е една продължителна рехабилитация, за която са необходими средства.
- Какво представлява този вид терапия?
- Рехабилитацията се прави от мен и от баща му, а Гошко сам си прави упражненията на лицевите мускули. Рехабилитацията дневно продължава общо около три часа. Спрели сме да ходим на рехабилитация при кинезитерапевтката, защото не можем да се справяме финансово. Аз напуснах работа, за да се грижа за сина си, и не съжалявам за това. Помагам на детето си да се възстанови, но ни е много трудно, защото работи само татко му. Досега не сме получавали помощи и дарения от никого – искахме да се справим сами, но се оказва непосилно, а няма как да се откажем – детето е вече на крака и ходи с помощта на канадки.
- Какви са прогнозите на лекарите за възстановяването на сина ви?
- Белгийските специалисти казаха, че има шанс Гошко да се възстанови! Детето ни се бори за това! Той не е малък, вече е на 16 години и знае през какво минаваме всички заедно. Понякога се отчайва, а това му се отразява зле... Мечтае един ден отново да излезе сам от вкъщи, да се поразходи с приятели и да играе мач... Георги вярва в това и ние, като негови родители, също!
Ако искате да помогнете на Георги в неговото лечение, може да направите дарение на някоя от следните банкови сметки:
В лева: BG19STSA93000020437745
В евро: BG72STSA93000020437858
В щатски долари: BG31STSA93000020437820
BIC: STSABGSF
Банка ДСК
Титуляр Георги Колев
Деница ЯКУЛОВА
Свалено от БЛИЦ
Развитието на Невена с АБР
Дъщеря
ни е на година и 11 месеца с долна спастична парапареза лека
степен.Диагнозата ни я поставиха когато беше на 9 месеца.Препоръката на
невролога беше само обикновена рехабилитация.Започнахме почти веднага и
като ,че ли тогава имаше напредък:започна да се обръща и започна да седи
седнала подпряна с възглавници,а дотогава не можеше да се задържи в
седнало положение.За няколко месеца обаче,въпреки леката форма на
дцп,нямаше значителен напредък.Започна да седи седнала подпряна за около
половин минута-най-много две.Освен това тъй като съм страшно
недоверчива не бях сигурна,че рехабилитацията,която правим е правилната
за нас защото понякога се случваше 1 най-много два дни да не успея нито
аз,нито рехабилитаторката да направим упражнения и уж раздвижените
крачета се стягаха отново,което много ме отчайваше.Да не говорим,че
детето страшно се изнервяше и като че ли на инат не правеше това,което
го карахме.И решихме тогава да пробваме с АБР.От моя приятелка,която
практикува АБР знаех,че това е по-скоро вид масаж отколкото вид
гимнастика и най-важното е детето да стои спокойно.Освен това не е
болезнено за децата и не е стресиращо.И ето вече 4 месеца откакто правим
АБР и съм безкрайно щастлива от първите резултати.Всъщност
първият резултат дойде още на първата седмица:запекът почти изчезна,а
сега вече от месец и половина съвсем го няма.Следващото,което забелязах
е,че ключицата и раменцата започнаха да се оформят,детето стана много
по-подвижно.Когато е в седнало положение вече не винаги стои изгърбена
напред,понякога доста добре седи изправена.Освен това когато седи
седнала вече ако залитне успява да се върне,дори ако залита
назад!Най-долните ребра започнаха да се прибират,а преди да започнем
доста стърчаха навън,знаете как е при децата с дцп.И най-големият успех
досега е отпускането на спазъма в краката и че вече може сама да сяда от
легнало положение без аз да й помагам . Краката не са напълно
отпуснати,но вече когато я нося на ръце ги свива и сяда на ръката ми,а
не както преди да стои в съвсем изпънато положение.И също така мога да я
нося разкрачена на корема си,а преди дори и на кръста не беше
възможно.Най-хубавото е,че постигнатите резултати не се губят.Реших да
направим малка почивка два пъти от 4 дни и крачетата не се стегнаха
както при предишната рехабилитация.Наистина е трудно да се задържи
вниманието на едно малко дете да лежи без да мърда за около час(правим
всеки ден по 3 часа като съм разпределила по 2 упражнения сутрин и вечер
и още 2 след като заспи),но тя много харесва baby tv и детски песнички и
ги пускам и в по-голямата част от случаите върши работа.Понякога и това
омръзва и тогава давам играчки,но тя започва да ми бута ръцете с тях и
вече става трудно да се правят упражненията.Много е важно,че тя не се
стресира,няма болка.Само че е доста отегчително защото упражненията се
изпълняват много бавно . Забравих да спомена,че телефонът върши
много добра работа.Доста смс-и е изпратила вече,снимки е изтрила,набира
разни номера,запаметява също,да не споменавам хвърлянето на земята,но ще
прежаля един телефон само и само да седи мирно. Забравих да
кажа,че от спазъма има и изкривяване навън на стъпалата и скупчване на
самите пръсти на краката,а сега вече не ги криви толкова много,а само
когато стъпва на тях и пръстите почти се изправиха(останаха едно върху
друго само двете средни пръстчета).И така продължаваме напред с АБР тъй
като тя действа,не е травмираща,не вреди и защото за 4 месеца
постигнахме толкова много колкото не можахме за 7.Вярно е,че вече нямам
време толкова за разходки и срещи с приятели и отказвам такива защото
няма да имам физически време за упражненията.Това ми тежи понякога,но за
детето си заслужава всяко едно усилие,а когато видя и резултат още
повече се мотивирам.
Saturday, November 24, 2012
АБР - революционна техника за хора с увреждания
AБР е съкращения от английското име Advanced Biomechanical Rehabilitation, което в превод означава напредналa биомеханична рехабилитация защото върви крачка пред всички останали техники, които се прилагат за хора с увреждания.
АБР е прекрасно единство на математическа логика, физика и анатомия.
Защо революционна техника?
Повечето техники, които се прилагат за лицата с увреждания, както и повечето школи, които се занимават с тази тема, представляват тезата мозъка е главният виновник за изоставанетo в психомоторното развитие.И защото мозъкът не може да се промени автоматично тези състояния се непреодолими.Цялостният процес на рехабилитация се основава на обучение, обучение чрез повторение, строителството на пътища в мозъка чрез определени схеми и др. Трябва да се работи, за да се запазат спечелените резултати.Aко спрете с упражненията, детето се връща в развитието.
АБР представя, и с резултатите доказва съвсем противна теза: изоставанетo в развитието на лицата с увреждания идват от структурните нарушения, които се дължат на вътрешната слабост на тялото.
вътрешната слабост на корема вътрешната слабост в гръдите
Впроса е как е вазможно нормално храносмилане
(дишење) со тези корем(гради) ?
Ето какво означава това. В момента, когато възниква мозъчната травма поради някаква причина, в следващите 48 часа страда и цялото тяло. Както горните слоеве мускули имат определена тонус, така и всички вътрешни органи (бял дроб, диафрагмата, червата и др.) имат определена тонус. Когато тялото страда, този тонус значително намалява, и органите започват да губят своят обем. В добро състояние, органите се твърди, и пълнят скелета, дават опора на костите.
Като се намалява обема на органите, костите губят своята опора и започват да се изкривяват и изместват. Целият скелет преживява един вид катастрофа. Чрез периостеума костите са свързани с мускулите. Изместването на костите води до съкращаване или удължаване на мускулите и по този начин мускулите стават твърди или отпуснати.
Детето има ДЦП.
Каде са ключицитe?
обикновено при хората с увреждание се диагонално разположени, гръб без нормални форми, много често плосък като дъска и тесен, и др. Въпросът е,какво става с мускулите които требва да извршват функции.
Нормален трапецовиден мускул Дете с ДЦП - Трапецовидниа мускул няма нормални размери
Например, трапецовидния мускул е един много голям мускул в тялото, започва от под окципиталната кост на главата, през врата се разпространява в горната част на гърба чрез раменете и една от функциите е да придвижва ръцете. Когато костите на главата са изместени, шията къса, гърба тесен и с различна форма, тогава е нормално и трапецовидният мускул да има нарушена форма и размер. Ами тогава как би функционирал нормално?! Ако трапецовидниа мускул, не отговарят на условията за нормално функциониране тогава как бихме могли да кажем, че мозъкът не изпраща сигнали към мускула и затова няма функция? В развалита кола дори да се постави най-силен двигател допълнително, тя винаги ще кара с ограничена скорост или въобще няма да може да се кара.
Развалита кола .С колкава скорост може да кара? Дете с ДЦП ходи сос ограничениа
Същата история е и с нашето тяло. Докато не се промени структурата на тялото, докато не се сложат елементите на място, не можем да кажем,че няма функции заради мозака. АБР работи за нормализиране на структурата на тялото чрез укрепване на вътрешните слабости на тялото (чрез укрепване на фасциите-съединителната тъкан в тялото).
Чрез нормализиране на структурата на тялото функционалните подобрения се случват спонтанно. Както се променя структурата на тялото, виждаме колко прекрасен и съвършен орган е човешкият мозък. Той се адаптира към ситуацията .Така при най-тежките форми на церебрална парализа се получават подобрения, а при леките форми на ДЦП целта е функции без ограничения. При развитието АБР винаги следва природните закони на развитието на здраво новородено, първо контрол на глава после сядане, пълзене, стоене, ходене .... независимо от каква възраст е лицето, с което се работи. С АБР се получават и подобрения в реч и фината моторика. АБР е техника, в която родителите са главните терапевти. Работи се ежедневно по 2 до 3 часа.
Детето е пасивно или
седи, а майка работи.Движенията са леки, а чувството приятно. Почти
никога не се работи на ръцете и краката. Упражненията за гърди, корем,
врата, гърба, главата ... като подсилват тези части, се отпускат ръцете и
краката, спазъмът намалява, функциите се подобряват. В АБР се използва
закона на физиката, който гласи-ако две тела с еднаква плътност се
поставят едно върху друго, то механична енергия може да се предава чрез
едното до другото тяло. Фасциите се състоят от колаген и еластан, и
двата могат да се засилят с механична енергия.Инструмент за работа са материали, чиято плътност е близка до плътността на човешкото тяло. По този начин, използвайки тези конструкции, в съответствие съа споменатият закон, механична енергия може да се предаде и до най-дълбоките слоеве на фасциите, и така да се засилят и най-дълбоките части на тялото. В допълнение към АБР върви и едно изследване чиито резултати показват, че при спастичен мускул съединителната тъкан е до 43 пъти по-слабо, отколкото при нормален мускул.Значи трябва да се засили, за да се доведе мускула към нормалното. От друга страна фасциите не са под пълен контрол на централната нервна система, затова получените резултати не се губят. Когато се засилят фасциите вече не отслабват. Не е необходимо да се упражнява, за да се поддържат получените резултати. Защото фасциите може да се укрепват дори са живи, за АБР няма възрастова граница.
Преди АБР След АБР
Защото фасциите може да се засили при всички, живота може да се подобри дори и на лицата, които са в изключително тежко състояние.Когато се работи подобрения се получават. Интересно е, че резултатите са предварително предвидими. АБР е революционна техника, но не е магия. Първите подобрения идват след минимум 300 часа работа. Нужно е постоянство и желание да се работи с детето.АБР е дългосрочен процес и когато се работи подобрения се получават.
Saturday, February 18, 2012
Thursday, February 9, 2012
Иван преди и след 9 месеци АБР
Преди АБР
Това е Иван след 9 месеци АБР
Това е Иван след 1година и 9 месеци АБР
Преди АБР
А ова е след 9 месеци АБР
След 2години АБР
Това е Иван след 9 месеци АБР
Това е Иван след 1година и 9 месеци АБР
Преди АБР
А ова е след 9 месеци АБР
След 2години АБР
Subscribe to:
Posts (Atom)