Thursday, August 19, 2010

Пълен преглед на подобрената функция на ръцете при дете с церебрална парализа в продължение на 24 месеца-пълен анализ по етапи

hands overview from BlyumABR on Vimeo.

Подобрена функция на ръцете след 2 години АБР - обяснение от Леонид Блум

http://vimeo.com/abr


hands stage_4 full from BlyumABR on Vimeo.

Обяснение на подобренията при седењето настъпили после18 месеца АБР при пациент с церебрална парализа (квадрипареза спастика)

Обяснение на подобренията настъпили след 6 месеца АБР при пациент с церебрална парализа (квадрипареза спастика)

crawl stage 1 full from BlyumABR on Vimeo.

Иван(пациент с церебрална парализа) след 5 месеци АБР

Иван започна да седи самостоятелно на 8 месечна возраст.И развитието му спре при седењето.До три и половина години, Иван не е получил никакви подобрения в моториката.И въпреки физикалната лечението, резултати нямаше.

Това е Иван след 5 месеци АБР.






Повече за Иван тук http://abrmakedonija.blogspot.com/2010/07/blog-post.html

Преди и след 5 години АБР - подобрениа кај пациент с церебрална парализа







ПРЕДИ АБР




СЛЕД  АБР








Как се прави АБР







Много родители мислят, че това, което виждат клиповите се АБР упражненията.Не, това не са упражненията, това е само част от прегледа. На горната снимка, можете да видите как се прави АБР, упражнения за корем, шията и гърдите.

Skoliozi 2




Slika 1 - Septemvri 2001

Slika 2- Fevruari 2002

АБР напредок Сколиози 1








Slika 1 - Septemvri 2001
Slika 2 - Noemvri 2001
Slika 3 - Fevruari 2002
Slika 4 - Juni 2003
Slika 5 - Juni 2003

За АБР няма возрасна граница







За АБР няма возрасна граница.
Снимката струва 1000 думи. Тези промени момчето от 23 години е получило от август 2007 до февруари 2009.
С помощта на АБР бавно започва да се освобождава от оклопот в който е живял толкова години и да получава поквалитетен живот.
Това е и основната цел на АБР да се получи поквалитетен живота и личността да спре да бъде заробена в собственото тяло. Невероятно, нали?!

Антония - АБР пионер със синдром на Даун

pred ABR

sled 3 meseci ABR



pred ABR

sled 3 mseci ABR

pred ABR

sled 3 mseci ABR

Както научих за АБР?

Когато за първи път прочетох за АБР (на форума рингераја), все още бях в шок от това, което ми се случи-диагнозата Даун синдром при моята ќеркичка. Така тази, която трябваше да бъде моята принцеса, веднага щом се роди стана мой проблем, моята несигурност, дори и проучванията по интернет са само допълнителни шокове ....
А и лекарите не помогнаха много по-основна информация за болестта, навестување за несигурност, липса прогнози на очакванията за развитието и коментари от типа: така че това е Характерно за,, тях (например закосените очи, високопоставените брадавици, малкия врат, пивското стомаче и папоче почти при нетерминологичо .... знаете вече ...)... Е да, щастливи сме били, че нямам кардиопатија и проблеми с тироидата .... И когато забележеле че изостава в нещо, ще давали терапии и ще ни пращали на упражнения .... Недостатъчни за моето родителски чувство ....
И така, когато съвсем случайно я намерих информацията за АБР приемете с интерес, въпреки че голяма част от обясненията бяха за проблемите на децата с церебрална парализа. Само в едно изречение се срещат думата Даун синдром, ама и това беше достатъчно да запали сигнала за аларма в моята глава. В допълнение, което пишеше, че центъра и обучението се прави в Белгия, но по настояване на една упор майка, скоро трябва да дойдат в България ...
Но да бъда потемелна, а и за да не позволя някои, надрилекари, да ме завлечкуваат и да харчат моето време, а особено моята надежда се обръщаме моята другарка (тя и нейният съпруг са лекари) да прочетат и те и да ми кажат как им звучи обяснението .... И моето впечатление, а особено тяхното насърчаване, че поне трябва да се види презентацията, означава, че предаването и прегледа в Охрид не смеят да се пропуштат .... Ами хората ни дойдоха почти на врата .... Богами хубаво ще се Размислете (а искрено и не вярвам, че ще се охрабрев да сваля) да трябваше да отида до Белгия, поне първия път.

Охрид, Декември 2009

И така цели збунети със съпруга си и малката тргнавме в Охрид. От цел слънчев декември както за беља това бяха најснежните дни. Или мен може би така ми се струваше ... Но вредеше всеки километър от пътя поне да се види презентацията.

Ние го направихме и преглед ....

Голяма част от отговорите за претераната подвижността на някои стави, слабостта и лошата схема на краката, които за лекарите бяха,, нормални, и,, характерни, на презентацията и отзивите бяха обяснени и бяхме уверувани че това може и трябва да бъде отстранен .... И няма коментари от типа, ще видим нататък как ще се развива, а такива навестувања:,, сега ще работим на врата и до следващата контрол трябва да подигнеме поне за 1 пръст, или, в следващата фаза ще подигнеме гърдите, а с това ще се снижи и брадавиците в нормално положение, и други подобни забележки.
И веднага ми паднаха във вода началния амбиции (бях решена, че отивам там да чуха, което може да се направи около умствено напредък-физическото не ме интересуват), когато чув че ще може да ојача, да не извртува прекалено ръката, да загуби подбрадокот. .. Сватив че онова, за което бях готов да однесам на хирургическа интервенция (да и,, исправам, очите, да го свалям подбрадокот за да се види шията), може да го направя по естествен начин, без да си го сложа детето ,, на нож,,.
Разбира се, нашите съмнения дали е това, което чуваме възможно оставаха. Но не за дълго, тъй като нито в един момент не говорим за това какво ще се случва, когато ще забележите, че Антония изостава в развитието-всяко физическо или умствено, но зборувавме което ще направим, за да корегираме аномалијата която вече съществува (въпреки че реално имахме много щастие, което започнахме, когато Антония беше много малка-имаше 6 месеца и колкото разбравме е най-малкото бебе, което почнало с АБР) ...
Обучението бе кратка и интензивна, хората са наистина красиви и дори дадоха и част от матерјалите с които можете веднага да започнем да работим, а ентузијзамот с който се върнахме от Охрид, още на следващия ден започнахме с упражнения. Тъй като е малка, най-лесно ни беше да работим, когато спи, а и сега често използваме саатите когато е спокойна.

За резултатите ...

И днес не ми се вярва, че петия (да, да петия) ден ни причини, че вратчето е подигнато. Ама не вярват в това, което виждаме до седмия ден .... И после нищо живо не може да ме убеди, че вратчето не се стартира, и то само след 7 дни учения и това само благодарение на АБР ... Е, понеже с течение на времето ни поместуваат критериите за това как трябва да бъде в тези дни са ми се струваше, че детето ми е много,, голо, при вратчето, затова започнах да сложа лигавчиња ... И така-детенцето си показа врата, а майката и покри ... Пуста навик, че врата на детето не трябва да се вижда ....
Другите промени дойдоха по-късно ... След един месец надуваното стомаче спласна. Не много, ама тя е още бебе дори по едно изпита бутилка мляко все още има малко балонче, ама само при стомаха ... Краката, които ширеше доста нестабилни (въпреки че като за 6 месечно бебе беше доста активна и подвижна) започна да върви доста координирано. Сега, когато има 9 месеца вече седи (нестабилни), стои след почти цяла минута, лази назад и се превртува като вртелешка, така че да оставим на леглото е немислимо ...
Все още е малка, за да видим умствено развитие. Но на контрола при ендокринологот и Развојното советувалиште всички комплименти са на нейна страна. Дори имахме и коментари от типа: умствено е по-добър от физическото развитие ... А нейната докторка, която нямаше видяна 2 месеца (Слава богу, нямаме нужда), и която знаеше, че работим АБР, похвали с думите:,, не знам как се занимавате, ама обавезно да продължите с упражненията. За два месеца това не е същото дете ...,,
Смятам, че нашият впечатление и нејзинот коментар е най похвали за АБР.

Ученията

Наистина доста объркващи бе да се помисли тренировки от 3 часа на ден, всеки ден. Това е почти половин работно време. Ама няма време за премислување. Само трябва време добре да се организира.
Така че, съпругът на учение сутрин, преди останалите да се раздвижиме. Аз използвам всяка част от деня (тъй като упражненията не трябва да са в блок), ама най-лесно ми е вечер, когато тя и батковците ще заспијат и ще се успокои. Преди ТВ с някой филм или предаване, хем времето бързо минава, хем третирането става маршрути и ангажимента не изглежда толкова трудна.

За продължава

Едва чакам да дойде следващата обучение със следващата група на учения. За тогава ни обявиха, че ще работим корекция на глава, което ще може да корегираме дори и положението на очите (макар преслатка без закосена). А аз се си мисля: това е близо до мозъка, така че се надявам и ефекта върху него ще се големи ... Ах той умственото част ...
Но знам, че няма брзање. Това е терапия, която изисква време, ангажимент и желание. Но дава надеждни резултати, а аз само това го търся, защото ще се Бора докато има какво да очаквам като придобивка-било да е спаднало стомаче, издигнат врат, голяма усмивка, научете песничка ... Това е моята вяра, че по този начин я нося по-близо до нейните братчиња, другарчиња, света, в който различията все още трудно се приемат ....