Развитието на Невена с АБР

Дъщеря ни е на година и 11 месеца с долна спастична парапареза лека степен.Диагнозата ни я поставиха когато беше на 9 месеца.Препоръката на невролога беше само обикновена рехабилитация.Започнахме почти веднага и като ,че ли тогава имаше напредък:започна да се обръща и започна да седи седнала подпряна с възглавници,а дотогава не можеше да се задържи в седнало положение.За няколко месеца обаче,въпреки леката форма на дцп,нямаше значителен напредък.Започна да седи седнала подпряна за около половин минута-най-много две.Освен това тъй като съм страшно недоверчива не бях сигурна,че рехабилитацията,която правим е правилната за нас защото понякога се случваше 1 най-много два дни да не успея нито аз,нито рехабилитаторката да направим упражнения и уж раздвижените крачета се стягаха отново,което много ме отчайваше.Да не говорим,че детето страшно се изнервяше и като че ли на инат не правеше това,което го карахме.И решихме тогава да пробваме с АБР.От моя приятелка,която практикува АБР знаех,че това е по-скоро вид масаж отколкото вид гимнастика и най-важното е детето да стои спокойно.Освен това не е болезнено за децата и не е стресиращо.И ето вече 4 месеца откакто правим АБР и съм безкрайно щастлива от първите резултати.Всъщност първият резултат дойде още на първата седмица:запекът почти изчезна,а сега вече от месец и половина съвсем го няма.Следващото,което забелязах е,че ключицата и раменцата започнаха да се оформят,детето стана много по-подвижно.Когато е в седнало положение вече не винаги стои изгърбена напред,понякога доста добре седи изправена.Освен това когато седи седнала вече ако залитне успява да се върне,дори ако залита назад!Най-долните ребра започнаха да се прибират,а преди да започнем доста стърчаха навън,знаете как е при децата с дцп.И най-големият успех досега е отпускането на спазъма в краката и че вече може сама да сяда от легнало положение без аз да й помагам . Краката не са напълно отпуснати,но вече когато я нося на ръце ги свива и сяда на ръката ми,а не както преди да стои в съвсем изпънато положение.И също така мога да я нося разкрачена на корема си,а преди дори и на кръста не беше възможно.Най-хубавото е,че постигнатите резултати не се губят.Реших да направим малка почивка два пъти от 4 дни и крачетата не се стегнаха както при предишната рехабилитация.Наистина е трудно да се задържи вниманието на едно малко дете да лежи без да мърда за около час(правим всеки ден по 3 часа като съм разпределила по 2 упражнения сутрин и вечер и още 2 след като заспи),но тя много харесва baby tv и детски песнички и ги пускам и в по-голямата част от случаите върши работа.Понякога и това омръзва и тогава давам играчки,но тя започва да ми бута ръцете с тях и вече става трудно да се правят упражненията.Много е важно,че тя не се стресира,няма болка.Само че е доста отегчително защото упражненията се изпълняват много бавно . Забравих да спомена,че телефонът върши много добра работа.Доста смс-и е изпратила вече,снимки е изтрила,набира разни номера,запаметява също,да не споменавам хвърлянето на земята,но ще прежаля един телефон само и само да седи мирно. Забравих да кажа,че от спазъма има и изкривяване навън на стъпалата и скупчване на самите пръсти на краката,а сега вече не ги криви толкова много,а само когато стъпва на тях и пръстите почти се изправиха(останаха едно върху друго само двете средни пръстчета).И така продължаваме напред с АБР тъй като тя действа,не е травмираща,не вреди и защото за 4 месеца постигнахме толкова много колкото не можахме за 7.Вярно е,че вече нямам време толкова за разходки и срещи с приятели и отказвам такива защото няма да имам физически време за упражненията.Това ми тежи понякога,но за детето си заслужава всяко едно усилие,а когато видя и резултат още повече се мотивирам.