Георги - пациент од кома, преди и след 6 месеца АБР

Георги преди АБР


Георги след 6 месеца АБР
 

Георги е едва на 16 години, като за възрастта си е претърпял две сърдечни операции. Първата е направена още докато е бил на годинка и е успешна, но при втората се получават усложнения. Той изпада в кома, вследствие на която получава спастична квадрипареза и изгубва всички движения на тялото си. Родителите му започват да прилагат усилена рехабилитация и се включват в АБР терапия, при което синът им постига значителен напредък - успява да стои на крака и да ходи с помощта на канадки. Майка му обаче напуска работа, за да се посвети на грижи за него. В момента той се нуждае от ежедневна рехабилитация, за да може да ходи сам отново. За това са необходими средства, с които за съжаление семейството му не разполага. Ето какво сподели пред в. “Доктор” майката на Георги - Лазарина Колева, за причините за състоянието на сина си, проблемите до момента и шансовете му за възстановяване.


- Г-жо Колева, кога се появиха здравословните проблеми на сина ви?
- Георги е роден на 5 май 1996 г. във Варна. Непосредствено след раждането му се установи, че има сърдечен проблем. Детският кардиолог във Варна д-р Шивачев му постави окончателната диагноза – тетралогия на Фало. На година и пет месеца синът ми беше опериран в Трета градска болница в София, като операцията на сърцето му за щастие беше успешна. Детето ни се развиваше нормално, като не му позволявах да се натоварва прекалено много физически.

- Какво детство имаше Георги?
- Той имаше щастливо детство, бягаше, скачаше, играеше футбол... Детето ни растеше нормално, като ежегодно ходихме на контролни прегледи в София. И така, докато навърши 13 години. Тогава израсна изведнъж и пулмоналната инсуфициенция започна да прогресира, което наложи редица изследвания. Гошко нямаше видими сърдечни оплаквания, но дясната камера на сърцето му се беше уголемила и резултатите от всички изследвания показваха, че е необходима нова сърдечна операция, за да се предотвратят необратимите последствия.

- Как понесохте новината за втората сърдечна операция на сина си?
- Много трудно, особено детето – той беше много стресиран, притеснен и отчаян. Окончателното потвърждаване на операцията беше на 1 юни 2009 г. Тогава аз вече бях бременна със сестра му Дебора, която той много очакваше.

Цялото семейство бяхме в шок,

но като родители трябваше да се съобразим с мнението на докторите...

- За кога беше насрочена операцията?
- Операцията беше насрочена за 8 декември 2009 г. отново в Трета градска болница в София. Тя обаче не се състоя на тази дата, а се отложи за 14 декември, като през това време детето остана в болницата. Обстановката в нея, отлагането на операцията и други обстоятелства допълнително го натоварваха. При престоя си в болницата сърдечният хирург д-р Пламен Митев се възхищаваше от него като дете – колко е пораснал за тези 13 години и колко добре се е развил физически, като дори го е показвал на майките, за да не се притесняват за своите деца, защото и те един ден ще бъдат като него.

- Имахте ли някакви притеснения относно предстоящата операция?
- Както преди всяка медицинска интервенция, лекарите говориха с нас и с детето. Д-р Митев ни убеди, че това е рутинна операция и че всичко със сина ни ще бъде наред. Анестезиологът д-р Тотева пък в личен разговор с мен ми изтъкна само усложненията, които могат да настъпят при анестезия по време на операция, но без да посочи какви могат да са причините за тях.

- Как протече операцията?
- Сутринта на 14 декември детето беше приведено в операционна зала за плануваната сърдечна операция, която продължи около шест часа. След това д-р Митев обясни, че всичко е наред и операцията е била успешна.

Детето ни беше приведено в реанимация, където обаче не се събуждаше

Гошко премина през много тежък постоперативен период, по време на който настъпиха сериозни усложнения – мозъчен оток. Детето ни изпадна в кома, а лекарите ни казваха, че го поддържат в медикаментозна кома, но аз не им вярвах, защото никой не ни каза на какво се дължи това. Екипът, който оперира сина ми, пък излезе в болнични и отпуск...

- Колко време синът ви беше в това състояние?
- Това състояние продължи близо седмица – беше на командно дишане и на вливания, поддържаше много висока температура и т.н. След това детето беше в будна кома, което е отразено и в медицинската документация. Благодаря на Господ и на сина ми, че това му състояние продължи само няколко дни!

- Какви са последиците за Георги от всичко това?
- Последиците са спастична квадрипареза. От деня, в който Гошко се върна при нас, започна борбата за пълното му възстановяване. Той не можеше да се движи – само се хранеше и движеше очите си, но умствено се беше запазил и нямаше отклонения. В началото дори не искаше да разговаря, беше загубил всичките си движения. Всичко това беше голям шок за нас, но най-вече за детето...

- Какви бяха прогнозите на лекарите за възстановяването му?
- Лекарите не ни даваха надежда за това дали ще може отново да ходи. Всички казваха, че това било Божа работа... Започнахме с ежедневна рехабилитация – всеки ден по два часа. Благодарна съм на кинезитерапевтката, която даваше всичко от себе си, за да помогне на сина ни. Резултатите не закъсняха – Гошко започна да свива първо едното, а после другото си краче, постепенно и бавно се появяваха движенията. Всичко беше резултат на упорита работа и постоянство!

- Как се справяте финансово с рехабилитацията му?
- През 2011 г. Георги беше приет да учи в езикова гимназия във Варна, което му даде нови сили и надежда, за да бъде отново сред своите връстници. Ежедневието на детето в момента е едно и също – училище и рехабилитация. Мислехме си, че ще се справим сами финансово, но лечението му е дълго.

Гошко се нуждае от ежедневна рехабилитация,

която вече е почти непосилна за нас. Не сме си и помисляли за рехабилитация в специализирана клиника, защото е доста скъпо... Едва ли държавата ще ни отпусне средства – тя е наша мащеха в областта на здравеопазването, особено при децата! Тази есен с помощта на роднини събрахме необходимата сума и се включихме в АБР терапия, която се води у нас от белгийски специалисти. Детето е доволно и спазъмът на долните му крайници намаля значително, както и дозата на медикамента, който приема за спастичност при мускулите. Но това също е една продължителна рехабилитация, за която са необходими средства.

- Какво представлява този вид терапия?
- Рехабилитацията се прави от мен и от баща му, а Гошко сам си прави упражненията на лицевите мускули. Рехабилитацията дневно продължава общо около три часа. Спрели сме да ходим на рехабилитация при кинезитерапевтката, защото не можем да се справяме финансово. Аз напуснах работа, за да се грижа за сина си, и не съжалявам за това. Помагам на детето си да се възстанови, но ни е много трудно, защото работи само татко му. Досега не сме получавали помощи и дарения от никого – искахме да се справим сами, но се оказва непосилно, а няма как да се откажем – детето е вече на крака и ходи с помощта на канадки.

- Какви са прогнозите на лекарите за възстановяването на сина ви?
- Белгийските специалисти казаха, че има шанс Гошко да се възстанови! Детето ни се бори за това! Той не е малък, вече е на 16 години и знае през какво минаваме всички заедно. Понякога се отчайва, а това му се отразява зле... Мечтае един ден отново да излезе сам от вкъщи, да се поразходи с приятели и да играе мач... Георги вярва в това и ние, като негови родители, също!


Ако искате да помогнете на Георги в неговото лечение, може да направите дарение на някоя от следните банкови сметки:

В лева: BG19STSA93000020437745
В евро: BG72STSA93000020437858
В щатски долари: BG31STSA93000020437820
BIC: STSABGSF
Банка ДСК
Титуляр Георги Колев



Деница ЯКУЛОВА

Свалено от БЛИЦ

Развитието на Невена с АБР

Дъщеря ни е на година и 11 месеца с долна спастична парапареза лека степен.Диагнозата ни я поставиха когато беше на 9 месеца.Препоръката на невролога беше само обикновена рехабилитация.Започнахме почти веднага и като ,че ли тогава имаше напредък:започна да се обръща и започна да седи седнала подпряна с възглавници,а дотогава не можеше да се задържи в седнало положение.За няколко месеца обаче,въпреки леката форма на дцп,нямаше значителен напредък.Започна да седи седнала подпряна за около половин минута-най-много две.Освен това тъй като съм страшно недоверчива не бях сигурна,че рехабилитацията,която правим е правилната за нас защото понякога се случваше 1 най-много два дни да не успея нито аз,нито рехабилитаторката да направим упражнения и уж раздвижените крачета се стягаха отново,което много ме отчайваше.Да не говорим,че детето страшно се изнервяше и като че ли на инат не правеше това,което го карахме.И решихме тогава да пробваме с АБР.От моя приятелка,която практикува АБР знаех,че това е по-скоро вид масаж отколкото вид гимнастика и най-важното е детето да стои спокойно.Освен това не е болезнено за децата и не е стресиращо.И ето вече 4 месеца откакто правим АБР и съм безкрайно щастлива от първите резултати.Всъщност първият резултат дойде още на първата седмица:запекът почти изчезна,а сега вече от месец и половина съвсем го няма.Следващото,което забелязах е,че ключицата и раменцата започнаха да се оформят,детето стана много по-подвижно.Когато е в седнало положение вече не винаги стои изгърбена напред,понякога доста добре седи изправена.Освен това когато седи седнала вече ако залитне успява да се върне,дори ако залита назад!Най-долните ребра започнаха да се прибират,а преди да започнем доста стърчаха навън,знаете как е при децата с дцп.И най-големият успех досега е отпускането на спазъма в краката и че вече може сама да сяда от легнало положение без аз да й помагам . Краката не са напълно отпуснати,но вече когато я нося на ръце ги свива и сяда на ръката ми,а не както преди да стои в съвсем изпънато положение.И също така мога да я нося разкрачена на корема си,а преди дори и на кръста не беше възможно.Най-хубавото е,че постигнатите резултати не се губят.Реших да направим малка почивка два пъти от 4 дни и крачетата не се стегнаха както при предишната рехабилитация.Наистина е трудно да се задържи вниманието на едно малко дете да лежи без да мърда за около час(правим всеки ден по 3 часа като съм разпределила по 2 упражнения сутрин и вечер и още 2 след като заспи),но тя много харесва baby tv и детски песнички и ги пускам и в по-голямата част от случаите върши работа.Понякога и това омръзва и тогава давам играчки,но тя започва да ми бута ръцете с тях и вече става трудно да се правят упражненията.Много е важно,че тя не се стресира,няма болка.Само че е доста отегчително защото упражненията се изпълняват много бавно . Забравих да спомена,че телефонът върши много добра работа.Доста смс-и е изпратила вече,снимки е изтрила,набира разни номера,запаметява също,да не споменавам хвърлянето на земята,но ще прежаля един телефон само и само да седи мирно. Забравих да кажа,че от спазъма има и изкривяване навън на стъпалата и скупчване на самите пръсти на краката,а сега вече не ги криви толкова много,а само когато стъпва на тях и пръстите почти се изправиха(останаха едно върху друго само двете средни пръстчета).И така продължаваме напред с АБР тъй като тя действа,не е травмираща,не вреди и защото за 4 месеца постигнахме толкова много колкото не можахме за 7.Вярно е,че вече нямам време толкова за разходки и срещи с приятели и отказвам такива защото няма да имам физически време за упражненията.Това ми тежи понякога,но за детето си заслужава всяко едно усилие,а когато видя и резултат още повече се мотивирам.